Автор: Яна Боянова, БНР Следвайте Гласове вИмаше времена, в които там,

Автор: Яна Боянова, БНР Следвайте " Гласове " в

" Имаше времена, в които там, където започва центърът, имаше ограда сред нас и детската градина, която ограда след известно време самите родители на децата от детската градина пожелаха да се отстрани ".

Това споделя пред БНР Вяра Границка, шеф на " Благовещение " - център за обществена рехабилитация и интеграция към " Каритас – София ", академични учител и арт терапевт. Професионалният ѝ опит с деца и младежи с увреждания е 23-годишен, в началото като арт терапевт, а след това и като административен началник. В дневния център се грижат за деца и младежи с увреждания. Най-малкото дете е на 7 години, най-големият консуматор е на 52.

" Дори нямаше стандарт за терапиите преди време. Бяхме безусловно настрана от пътя. Налагаше се извън да вземаме опит. Всеки от нас да се самообучава. Плюсът на организации като нашата беше, че има по какъв начин да се срещнем с достигнати равнища, опит по места на сътрудници от други страни. В началото бяхме хора, опипващи проблемите, търсещи решения, личния си запас и това беше на всички равнища – за тези, с които работим, за техните фамилии, за общността, за институциите. Нещата стартират да се случват ", регистрира Границка.

Основното финансиране на дневния център идва от Столичната община по делегирана държавна активност, спомагателното идва от организацията основател – " Каритас – София ".

Дневният център работи за обществено дружество, което осъществя артикули на хората с увреждания

Извън формалната, чисто материална страна на дневната грижа, тя следва да съдържа и покрива всички стандарти, налични и за останалите лечебни, социализиращи, разрастващи, подкрепящи намеси.

" Дневната грижа на всички звучи като развъждане, вид детска градина. Това са хора, които ще пораснат – това да могат да бъдат първо за себе си пълноценни, а след това и за всички останали, не се изчерпва единствено с това да получават грижа, само че и да има по какъв начин да се развива техният капацитет ".

В един миг ще има регулации и " няма да има за никого място, в което не му е мястото ", акцентира шефът на дневния център.

Убежище - макет от картон, направен при работа с подрастващ с аутизъм

Върви стандартизация, която беше нужна. Идеята за сформиране на национална карта на услугите, която да срещне потребностите, цели да се наблюдава по места къде за какви възрасти е належащо да бъдат построени обществени услуги, прецизира Вяра Границка, съгласно която " това ще сработи ". По думите ѝ има построени много дневни центрове и за възрастни, въпросът е дали потенциалът им дава отговор на потребностите, да вземем за пример в столицата, както и какъв брой са налични логистично.

Частният бранш в този момент дава огромна независимост " за лов на риба в мътна вода ", до момента в който не влезе в действие стандартизацията, чийто плюс е голям, а чийто минус се оказва " огромното писане ", регистрира още директорката на дневния център.

Любим материал на посетителите на центъра е глината. По време на заниманията по трудотерапия те създават разнообразни сувенири

София е облагодетелствана, тъй като всички са тук, споделя Вяра Границка в отговор на въпрос за младите експерти, подготовката на фрагменти за обществени действия и приемствеността сред поколенията. В страната обаче, отвън огромните градове, стои доста съществено казусът да намерят експерти, в това число такива, каквито се образоват на всички места, като психолози да вземем за пример.

В Дневен център " Благовещение " идват на образование студенти от Софийския университет, от Националната спортна академия и от Националната художествена академия, което няма по какъв начин да не радва на фона на търсенето на експерти в миналото, когато всички са били от 50-годишна възраст нагоре, отбелязва Границка.

Повечето гости на центъра харесват работата с глина. Изключение вършат хора с разстройства от аутистичния набор

Работата с глина е плодородна за всички гости на дневния център, като се изключи тези, които не желаят да се цапат и изпитват дискомфорт. Това се преодолява с ръкавици или подобаващ инструмент, който да обезпечи разстояние с тактилното чувство за глината и последователно да се преодолее нежеланието да се допира, разяснява арт терапевтът и прецизира – тези хора не са доста и нормално са от аутистичния набор.

" А с тях е забавно да се работи, да опознават материала през тактилните анализатори. Глината е натурален естествен материал. Можем да допуснем, че човек се свързва с дълбоките пластове, от които тя е произлязла. Има своята си сила. "

Всеки има собствен самостоятелен почерк

Работилницата за керамика е обичано място за посетителите на дневния център. Всеки предмет тук съдържа историята на сътворяването си.

" Битката " да влязат тук е огромна. Да се доберат до по-дълъг престой. Защото всичко, което тук се опитваш да правиш, не ти подсказва – не го можеш, това не е за теб. Тук всичко е налично. Всеки може да пипне, да изкриви, да моделира нещо и от ръцете му да излезе нещо доста красиво ".

Как е в други европейски страни?

" Там има доста забавни модели, които в началото на нас ни се костваха малко стряскащи. На тях самите им се поставяха условия, на които би трябвало да отговорят, с цел да могат да продължат да получават тази грижа и поддръжка. Ако ти достигнеш равнище на саморазвитие, преценено по отношение на твоите качества, само че би трябвало да положиш старания за това, ще можеш да продължиш, т.е. достижими трудности, с цел да може самият човек да усети, че върви разрастващо по пътя, а не е просто консуматор на нещо, което му се поставя ", изяснява Вяра Границка от център " Благовещение ".

Границка вижда вероятен вид в осредняването на двата модела, тъй че при нас да се получи съответен за изискванията ни, тъй като " не може две зъбчати колела, които се въртят с друга скорост, да стартират да се трансформират в механизъм, който работи, в случай че не се синхронизират ".

Моделите следват логиката на обществото, от което излизат, счита тя. 

В Чехия църквата е компактно ангажирана със обществени действия, измежду които и грижа за хората с увреждания. Снимка: ЕПА/БГНЕС

В Чехия като католическа страна църквата и нейната обществена роля са част от държавната политика. Самите свещенослужители и монахини имат и спомагателна подготовка, било здравна, било педагогическа.

" Там тези центрове в манастири са, или в помощни здания и пространства на църквата. Самата страна ги поддържа. Те с тях се договарят за своята обществена политика, тъй като те извършват обществената роля на страната. Там нещата са регламентирани в напълно друга посока. Предполагат, че откакто си чиновник на църквата, ти си чиновник на обществото, на обособения човек ".

Този модел няма по какъв начин да бъде пресъздаден при нас. Дори не можем да кажем – за какво православната черква не прави по този начин, прецизира Вяра Границка.

" Друга е историята, друго е развиването. Не можем да желаеме или да чакаме нещо такова ".

В Австрия и Германия има различен метод, споделя свои наблюдения шефът на дневния център. Парадоксално, само че Вяра Границка открива в някои модели тип маргинализация поради отделеността на уязвимите групи:

" На подобен вид целеви групи се отреждат по-периферни места – селца и градчета с прелестна природа, които са единствено и само за обществени предприятия, домове, центрове за хора с увреждания. Като се замислиш, си казваш – при тях всичко е прелестно, само че те са още веднъж в периферията, не са измежду хората. Да, доста хора се грижат за тях, доста забавно е направено. Имат си черква, имат си ниви за култивиране, заводи, в които работят, само че всичко е предопределено, отделено, направено прелестно – съвестта е чиста, няма сегрегация ".

Френски ресторант, който наема на работа хора със Синдром на Даун, предлага особено меню за студенти. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Други образци Вяра Границка дава с практики с хора със синдром на Даун, включени в разнообразни специалности, които са подобаващи за тях.

" Могат да бъдат срещнати в хотели, в услугите, и се усещат добре, стоят добре и работят както би трябвало. Аз персонално не съм го видяла, само че съм чувала, гледала филми. Това е един прекрасен модел ".

Снимка: Facebook страница/Център за обществена рехабилитация и интеграция " Благовещение " в София

Биляна Енчева е приключила Философския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " с бакалавърска степен по философия и магистърска по детско-юношеска логика на психиката. Заминава за Франция по програмата " Еразъм " за едногодишен стаж. Първоначално стартира в частно учебно заведение, в което се образоват деца, отпаднали от класическата просветителна система. След приключването на стажа работи в клиниката по детска психиатрия в отдела за културна анимация и социализиране на пациентите към болничното заведение " Питие-Салпетриер ", в която Фройд е изучавал хистерията и други неврози.

" Тук имах опция да приложа някои арт-терапевтични подходи, с които бях осведомена по време на магистратурата в СУ, да вземем за пример работа с тематични колажи от списания. Това занятие стана доста известно измежду юношите. За пациентите, чието положение разрешава това, се проведоха спортни шампионати и излизания отвън болничното заведение за визити на  музеи, кина, басейни и всевъзможни парижки забележителности. Понякога в отделението идваха артисти, танцьори, графити-артисти, с цел да внесат в допълнение многообразие. Имахме и посещаване от футболната звезда Килиан Мбапе ", споделя Биляна Енчева.

Кът за работа на маса. Детето е оградено, тъй че да няма претрупана образна среда, която да го разсейва

" Някои от социо-културните аниматори работят и в детско поделение за палиативни грижи. Там естеството на работата е изцяло друго, защото пациентите са физически възпрепятствани. Достатъчно е просто да се стои до детето и да се гледа с него обичано филмче, да вземем за пример. В такава среда на тежко заболели деца е извънредно значима прочувствената поддръжка за дребните пациенти и опцията да се даде на родителите време, в което те да могат да си починат ".

От две години Биляна Енчева работи в целодневен държавен медико-социален център с използване на ABA терапия за деца от 3 до 6 години с разстройства от аутистичния набор. Според рекомендациите на Висшия здравен орган на Франция (HAS) потвърдено най-ефективните подходи за намеса при деца от аутистичния набор са поведенческият (ABA), обучителният (TEACCH) и развитийният ( " Denver " ).

При приложния поведенчески разбор (Applied Behavioral Analysis – A.B.A.) посредством научно наблюдаване и водене на статистика се търси повода за неадаптивните държания на хората с аутизъм. Тези държания участват, тъй като дават претенции резултат. Работа на експерта е да разбере какъв е този резултат и да научи детето (или възрастния) да доближава до това, което желае, по различен метод. Затова и всички от обкръжението на засегнатия от аутизъм би трябвало да знаят по какъв начин да реагират, тъй че да не подхранват проблематичните държания. Много е значимо да се открият изворите на мотивация на индивида с аутистични проблеми. Те са ключът към моделиране на държанието му и могат да бъдат употребявани, с цел да му оказват помощ да се научи да комуникира, акцентира българският експерт.

Някои от употребяваните пиктограми PECS "

Обучителната стратегия " TEACCH " (Treatment and Education of Autistic and Communication Handicapped Children) залага на структуриране на пространството и времето на детето, тъй че да има ясна рутина и образни ориентири. Това се прави, тъй като хората с проблеми от спектъра на аутизма постоянно не схващат обкръжаващия ги свят. За да им се помогне, се основават да вземем за пример графици със стандартизирани изображения (PECS) на дейностите, които предстоят денем и седмицата. Преди това всяка картинка би трябвало да бъде смислово обвързана с въпросното място или занятие. Създава се самостоятелна образователна стратегия, която да надгражда над съществуващите умения и запаси. Целта е да се реализира допустимо най-голяма автономия ", добавя Биляна Енчева.  

При модела за ранна намеса " Денвър " от 1 до 4 година (Early Start Denver Model -ESDM) стремежът е да се реализира, въпреки и със забавяне, типичното за съответната детска възраст развиване. Петте правилото на " Денвър " са: фокус върху междуличностните отношения; насърчаване на способността за учене посредством имитация; насърчаване на вербална и невербална комуникация; фокус върху когнитивния аспект на играта; създаване на партньорство с родителите и ангажирането им в работата с детето.

Шкафове, в които се подреждат материалите за самостоятелна работа на маса с всяко дете. Вътре са и таблиците за водене на статистика, както и другите  задачи, които се дават на децата. Така всички експерти работят по един и същи метод и за реализиране на едни и същи цели

Резултатът от взаимното използване на трите метода е доста усъвършенстване на интелектуалното развиване, на способността за връзка и на речта при 50% от децата (следени в продължение на 4 години), сочат данни от 2011 година Въз основа на тях страната поема разноските по приобщаващото обучение и дневните центрове, които ползват този метод на работа.

Във Франция съществуват така наречен държавни медико-социални центрове - услуга за особено обучение и грижи в дома, която е напълно финансирана от здравната каса. Мултидисциплинарни екипи развиват автономността на детето и му оказват поддръжка в образователна и домашна среда. В това са включени медицински и парамедикални грижи, психо-социална помощ и основаване на разнообразни типове акомодации според от увреждането. Понякога педагог от дневния център съпровожда детето в учебно заведение. Специалистът оказва помощ за интеграцията, като работи в партньорство с учителите. Правят се и домашни визити, с цел да се открият потребностите на фамилията, споделя още Биляна Енчева.

Различните типове сензорни играчки: за звукова, образна и тактилна стимулация

" В тези центрове с децата работят медици, обществени служащи, психолози, рехабилитатори, логопеди, психомоторни експерти, ерготерапевти, специфични педагози и профилирани възпитатели ".

На какво могат да разчитат фамилиите, които отглеждат дете със специфични потребности във Франция?

Когато се откри, че едно дете е притежател на някакъв тип увреждане, родителите сформират досие, което се предава на районната работа за хора с увреждания. Семейството получава помощи до момента в който детето навърши 20 години, като на всеки две години се прави реоценка на обстановката. Базовата стойност на тези помощи e 142,70 Евро и с другите добавки може да доближи 1830,75 Евро.

" За да се дефинира какъв брой да получава фамилията се вземат поради доста фактори: тежестта на увреждането (има 6 степени); дали е нужно да се наеме профилиран помощник; дали родителят е заставен, заради грижите за детето, да мине на 80% работно време, половин работно време или изцяло да приключи работна дейност; дали въпросното увреждане постанова спомагателни разноски (отделно от профилирания помощник) и не на последно място - има добавка за уединен родител. Засегнатите фамилии имат и привилегия за приемане на обществено жилище, което да дава отговор на специфичните им потребности. Разходите по превоза на детето до учебно заведение или до дневен център също се поемат от страната, ако не е в положение да употребява градски превоз. Ако родителите употребяват лично транспортно средство, получават нужната за задачата сума за гориво. Ако детето посещава дневен център (медико-социален), транспортът е обезпечен от съответното институция. За тази услуга са предоставени както елементарни коли, по този начин и коли за спешна помощ. За да получат въпросните помощи, родителите и детето не е нужно да имат френско поданство. Достатъчен е документ за непрекъснато престояване в страната ".

Има ли във Франция приобщаващо обучение от вида, в който съществува у нас? Как просветителната система обезпечава на тези деца почтено място за развиване? Къде е подложен фокусът?

Във Франция към днешна дата в учебните заведения и детските градини работят 132 000 придружители на деца с увреждания, акцентира Биляна Енчева.

" Планира се идната година да се наемат още 6500. Учебната система поема разноските за тази услуга. Това е най-разпространената и налична тактика за приобщаващо обучение. Съществуват и други варианти. Т. нар. класове " ULIS " (Локализирани звена за учебна интеграция) са спонсорирани от здравната каса. Те се обитават в елементарните учебни заведения. Децата с увреждания прекарват образователния ден сред профилираната класна стая и елементарните класове ".

Работен сеанс с дете, което се учи да употребява системата за връзка PECS. Води се статистика за всеки сполучлив и несполучлив опит да изиска детайлите от играта, която го стимулира

Видовете звена (ULIS) биват профилирани: за нарушавания на когнитивните и умствените функции; за характерни езикови и обучителни нарушения; за первазивни разстройства на развиването (включително аутизъм); за нарушавания на двигателната функция; за нарушавания на слуховата функция; за нарушавания на зрителната функция; за разбъркан вид увреждания или инвалидизиращи болести.

" Отделно има и класове за авторегулация. Този тип приобщаващо обучение допуска, че детето прекарва множеството време в елементарния клас, само че когато има потребност, може да се възползва от особено помещение, в което има експерти, които да му оказват помощ за прочувствената регулация, за концентрацията и така нататък "

Биляна Енчева

Приобщаващо обучение има и за децата от предучилищна възраст. Стремежът на медико-социалния център, в който Биляна Енчева работи, е точно да развива когнитивните и поведенчески благоприятни условия и автономността на деца с разстройства от аутистичния набор, тъй че да е допустимо в бъдеще да продължат в детска градина или в начално учебно заведение.

" Времето за интеграция в елементарните класове е гъвкаво и се приспособява съгласно опциите на всяко дете. То бива придружавано от експерт от нашия екип, който спомага за образователния развой, основава материали, с които да приспособява дилемите и да ги направи разбираеми за детето. Работим в тясно съдействие с личния състав на началното учебно заведение и детската градина, с които разделяме една постройка. Смея да кажа, че сме доста добре признати в елементарните класове и даже когато някое от нашите деца с проблеми основава безредна атмосфера и пречи на работата, учителите знаят по какъв начин да реагират, тъй че да не го стигматизират ", разяснява тя.

" Време за интеграция са и междучасията, когато всички са дружно на двора. Тогава постоянно се стремим да организираме групови игри, в които да включим и децата с увреждания. Част от приобщаващия развой е и това да отговаряме на всички питания, които другите възпитаници имат по отношение на аутизма. Те постоянно не схващат държанието на другите деца. По тази причина при започване на образователната година профилираната учителка минава през всички класове и изнася къс урок за това по какъв начин би трябвало да се отнасяме към другите деца. Важно е да се добави, че това е към момента разрастваща се процедура и няма задоволително места за всички нуждаещи се деца в тези центрове. Нещата обаче се развиват бързо и непрестанно се основават нови структури за интеграция. Наскоро френското държавно управление отпусна спомагателни средства за ранна диагностика на аутизъм. Има сериозна държавна политика в тази посока ".

Шкаф с игри, в профил се виждат съответстващите пиктограми

" Намирам Франция за доста толерантна и включваща страна, с доста великодушна обществена политика към хората в неравностойно състояние, изключително когато те са деца. По улиците и в метрото непрестанно могат да бъдат видени незрящи хора, които се придвижват независимо, а в рейсовете постоянно има хора в инвалидни колички (всички рейсове са екипирани с рампа). Голяма верига френски супермаркети стопира музиката и понижава осветленията по 2 часа дневно, с цел да насърчи хората със сензорни проблеми да пазарят ".

Тъжно е, че в България хора с увреждания като че ли не съществуват, споделя Биляна Енчева, която желае да натрупа професионален опит в чужбина, след което да продължи работата си в България.

Снимки в обявата: Яна Боянова, Биляна Енчева, ЦСОП " Едуард Сеген ", ЕПА/БГНЕС

Инфо: БНР